Мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен ♥ РАКОВСКИ на Вазов
Георги Раковски (Съби Стойков Попович, 14 април 1821 година ~ 9 октомври 1867 г.)
РАКОВСКИ ♥ Иван ВАЗОВ, „ Епопея на забравените “
Мечтател безразсъден, облик неосъществим,
на тъмна ера наследник жизнен, обезпокоителен,
Раковски, ти дремеш под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Син, дреми, почивай, ти, който не спеше,
ти, кой беше ураган, казан, що кипеше
над някакъв озлобен, бурен огън.
Спи! Кой ще разбужда безконечния ти сън?
Природата веща беше се сбъркала:
тя от теб да стори талант бе желала,
по тази причина в глава ти като в една пещ
фърли толкова пламък и екстаз парещ,
само че различен скришен дявол се намеси тамо:
ти стана създанье от крайности единствено,
детайл от пристрастености, от злъчка и мощност,
душа цялостна с стихия, с искра и със нощ.
Твойта омраза беше омраза сатанинска,
твойта обич беше обич исполинска,
обич без съмненье, без свяст, без лимит,
що кат кръст голям ти беше понел.
Твоят знак беше: гибел или независимост,
сънят ти - Балкана, кумирът - народа,
народа с безчестье и с кърви облян.
Твоят живот целий беше един идеал!
Ти гледаше блед в бъдещето прикрито.
Ти се вреше смело в предишното срито
и оттова влечеше кат надвит знак
епохи от популярност, затулени в мрак,
за царе, юнаци вълшебни преданья,
обраснали с мухъл старинни сказанья;
твоят орлов взор виждаше навсякъде
от българска популярност остатъци безброй
и в тъмна ни античност, бездънна неуспеха,
ти вкарваше самоуверено вселената цяла.
Нищо невероятно за теб не оста.
ти даваше облик на всяка фантазия.
На неми загадки, сфинкси безответни
оферираше твойте въпроси заветни;
исторйята, мракът, времето, редът
не значеха доста в големий ти път;
ти желае да бутнеш, о, дух неспокоен,
трагичен идеалист, деятел и боец,
в един час делото на пет епохи.
Чухме ний твойте горди крясъци,
когато при Сава и при Дъмбовица
викна пръв „ Свобода! Сяйна е зорница! “
И ту с перо остро, ту с гореща тирада
очакванията сейше наблиз и надалеч.
Един единствено безсънен измежду толкоз спящи,
ти един за всички като дявол бдящи
работи, бори се, стреска, вълнува,
тук влъхва умислен, там луда глава,
тъмен узник в Стамбул, военачалник в Балкана,
стихотворец и бандит под съща одеждa,
мисъл и желязо, лира и тръба:
всичко ти бе заедно за една битка.
Исторйята има да се позамисли
във кой лик вечен тебе да причисли.
Ти умря. И пътят към гроба ти глух
обраснал е към този момент със плевел огромен,
и прахът ти гние без сълзи набожн
проломът широкий, който ти тогаз
в бъдещето мрачно отвори за нас!
1882, Пловдив
Снимка: Георги Раковски (Съби Стойков Попович, 14 април 1821 година - 9 октомври 1867 г.), bg.wikipedia.org
